Светът на домашните любимци винаги е бил източник на радост и вдъхновение, а споделянето на ежедневието с котка носи със себе си неповторимо чувство за уют и спокойствие. В морето от позитивни новини, които ни заобикалят, малко неща стоплят сърцето така, както новите открития за дълбоката емоционална връзка между хората и техните мъркащи спътници. Тези проучвания често ни дават и ценни съвети как да общуваме по-пълноценно с нашите четириноги приятели, превръщайки всеки миг у дома в истинско споделено щастие. Днес науката потвърждава нещо, което всеки собственик на котка е подозирал: вашата любимка е много по-интелигентна и внимателна, отколкото се преструва.

Научният пробив: Изследването на д-р Ацуко Сайто

Дълги години се смяташе, че котките, за разлика от кучетата, не притежават когнитивната способност да разпознават специфични думи от човешката реч, включително собствените си имена. Всичко това обаче се промени благодарение на мащабно изследване, проведено от екип японски учени от университета „София“ в Токио, ръководен от д-р Ацуко Сайто.

Проучването, публикувано в престижното списание Scientific Reports, изследва поведението на 78 котки. Методологията била проста, но ефективна: изследователите използвали метод, наречен „привикване-депривикване“. На котките били пускани записи на гласа на техните собственици (и на непознати), които произнасяли четири съществителни имена с подобна дължина и интонация като името на котката, последвани от самото име на животното.

Резултатите: Те чуват, но…

Резултатите били категорични. При чуването на първите думи, повечето котки проявявали начален интерес, но постепенно „привиквали“ към тях и спирали да реагират. Когато обаче прозвучавало собственото им име, се наблюдавала рязка промяна в поведението. Котките движели ушите си, завъртали глави или размахвали опашки – ясни признаци за „депривикване“ и разпознаване на специфичния звуков стимул.

Интересното е, че котките реагирали на имената си дори когато те били изговаряни от напълно непознати хора. Това доказва, че те не просто реагират на познатия глас на стопанина си, а действително разграничават фонетичния състав на името си от другите думи в човешката реч.

Защо тогава не идват, когато ги викаме?

Тук се крие най-забавната част от научното доказателство. Въпреки че котките демонстрирали ясни признаци на разпознаване, те рядко предприемали по-активни действия като приближаване към човека или мяукане. Според д-р Сайто, това се дължи на еволюционната история на вида.

„Котките не са еволюирали, за да се подчиняват на човешките заповеди. Те общуват с хората само когато те самите преценят, че това е в техен интерес.“

За разлика от кучетата, които са селектирани в продължение на хиляди години да работят в екип с човека и да изпълняват задачи, котките са се „само опитомили“. Те са се заселили край човешките селища заради изобилието от гризачи и са запазили голяма част от своята независимост. За една котка разпознаването на името е просто сигнал, че предстои някакво взаимодействие – може би храна, може би игра, а може би просто поредното досадно погалване, което тя в момента предпочита да пропусне.

Социалният капацитет на котката

Ново изследване от 2022 г. отива още по-далеч, разкривайки, че котките познават не само своите имена, но и имената на другите котки, с които живеят, както и имената на хората в домакинството. В експеримент със снимки на монитор, котките показвали видимо объркване (гледали екрана по-дълго), когато чутото име не съвпадало с лицето на снимката.

Това доказва, че котките са много по-социално интелигентни, отколкото предполагат клишетата за тяхната „студенина“. Те внимателно картографират социалната си среда и разбират кой кой е, дори и да избират да го игнорират през по-голямата част от времето.

Какво означава това за нас, собствениците?

Следващият път, когато извикате котката си и тя дори не трепне, не се отчайвайте. Тя не е „глупава“ и със сигурност не е глуха. Тя просто упражнява своето право на личен избор. Знанието, че котката ви разбира, но съзнателно избира да не реагира, добавя още един слой към нейния мистериозен и очарователен характер. Това е връзка, изградена на взаимно уважение и свободна воля – а какво по-красиво от това да знаеш, че когато котката ти най-накрая реши да дойде при теб, тя го прави, защото наистина го иска?